понеделник, 1 август 2011 г.

Съвети за първокурсника

Транспорт и пристигане:

Препоръчвам WizzAir, защото те кацат на летище Лутън, което е най-близкото лондонско летище и автобуса от там до Лестър пътува само 1 час и 50 минути и струва 8 паунда. Също така срещу 28 лева имате право на чанта багаж от 32 килограма. Няма друга компания която да ви дава толкова много багаж за тези пари, а и можете да си вземете до 3 чанти багаж.
От летище Станстед, взимате същия автобус, който минава след това през Лутън, но пътува 2 часа и 30 минути и струва 20тина паунда.
От Хийтрол се пътува 3 часа и половина и струва 35 паунда с автобус. Цените на влаковете са почти винаги по-скъпи от тези на автобусите на нешънъл експрес.
След пристигането в Лесър, на авто или жп гарата, си вземете такси което до Оудби ще е 9 паунда или 5-7 за града.

Авиокомпании с полети до Лондон:
Bulgaria Air Летище София - Лондон Хийтрол
WizzAir София, Бургас, Варна - Лондон Лутън,
British Airways Летище София - Лондон Хийтрол,
EasyJet Летище София - Лондон Гетуйк (най-далечното)
Ryanair Летище Пловдив - Лондон Станстед

East Midlands е летището на Лестър и Балкан имат полети до там лятото, но не е оферта. Полети също така има и до Манчестър, но отново не е изгодно.

За да си намерите изгодни цени на полети трябва да следите тенденциите поне две седмици и да прецените дали от по-рано ще е по-добре или до седмица преди полета. Често в пиковите периоди за полети цените се вдигат изкуствено и е по-добре да си вземете билет две седмици преди самия полет.

Връзки:

Автобуси - http://www.nationalexpress.com/coach/index.cfm

Общежития и квартири:

Университетско общежитие: Всеки първокурсник, подал документи за общежитие до 1ви септември, ще получи оферта за такова. Имайте предвид, че общежитията са по-скъпи от наемането на квартира. Внимателно изберете желанията си. Опциите са да живеете в студентското градче в Оудби или до университета. Препоръчвам Оудби, защото там ще са събрани повечето първокурсници, имате къде да спортувате наблизко, много е спокойно и живописно. Недостатъка е, че се намира на 5 километра от университета и ще трябва да си вземете карта за автобуса и да пътувате с него, което е досадно, особено сутрин. Картата струва близо 300 паунда за година, за целия град. Ще трябва да ставате по-рано и няма да можете да се прибирате през дупките между лекции. По-добре си изберете да сте Кетърд (със стол). Тогава ще имате закуска и вечеря в достатъчно количество, сравнително разнообразна и по-евтина, отколкото ако сами си я приготвяте. Неудобството е, че трябва постоянно да търчите в часовете за закуска и вечеря и да си правите плановете спрямо това, но има и социализиращ ефект, затова го препоръчвам. Препоръчвам и двойните стаи за живеене (със съквартирант в стаята), защото е по-забавно, стаите са няколко пъти по-големи и освен това си спестявате около 1000 паунда за годината. Трудно е да кажа кое общежитие е по-добре, освен това че Станфорт и Дигби са най-неизгодни и в лош вид от Оудби. Мери Джи е може би най-лошият вариант, защото се намира на средата на пътя от университета до Оудби, което е причина автобуса да пристига там пълен или изобщо да не спира. Също така е надалеч от спортните бази и в по-мизерно състояние. Общежитията които са до университета са не само с първокурсници и до голяма степен пълни с китайци. Няма добри условия за спорт и са по-несигурни. Но са наблизо и ще спите до по-късно и прибирате през почивките.

Наем на къща/чуждо общежитие: Струват от порядъка на 50-70 паунда на седмица за човек. Крайната цена излиза малко по-малка от това да си на общежитие на университета. Не се препоръчва за първокурсниците, защото ще останат изолирани от другите. Чуждите общежития са пълни с всякакви хора и далеч по-скучни. В къща ще живеете след първата година, когато вече сте се социализирали с хора от университета. Има множество агенции, както и университетска такава, която би ви помогнала да си намерите къща.

Работа:
Намирането на работа е трудно. Като за начало трябва да си извадите два основни документа. Единият е жълта книжка, която се дава от правителството и е удостоверение че вие можете да работите в страната легално. Жълтата книжка се дава на студенти (има и синя книжка, за която има други изисквания). Тя ви дава право да работите по 20 часа на седмица в учебно и 40 часа в неучебно време. По мои наблюдения това не се спазва толкова и ако не работите целогодишно, едва ли някой ще ви направи проблем. Жълтата книжка трябва да си я извадите първо и може да отнеме от 2-3 седмици до 2-3 месеца в зависимост от натовареността им. Ще трябва да пратите банково извлечение от ваша сметка или от такава на родителите, както и оригинал на паспорт или лична карта.
Тук: http://www.ukba.homeoffice.gov.uk/workingintheuk/eea/bulgariaromania/applying/

Другият необходим документ е национален осигурителен номер, мисля е че възможно да си го направите след като си намерите работа, но по-добре преди. За него вече трябва да сте си изкарали жълта книжка и след като се обадите ще ви назначат дата и място за интервю, където ще проверят самоличността ви. Отнема 2-3 седмици цялата процедура. Този номер всъщност е вашият осигурителен номер, към който работодателя ще плаща осигуровки и такси.

Без документи работа няма да си намерите. Мисля че, ако работите към университета няма да ви ги искат, но така или иначе по-добре е да се подсигурите.

След като имате вече документите, трябва да напишете СиВи по британски модел. Това лично според мен е ужасно скучно, досадно и безсмислено, но такава е системата. Мисля така, защото самото СиВи е малоумно и едва ли не трябва да пишете, че можете да четете, да дишате, да пиете от чаша и пр. Без СиВи няма да ви обърнат внимание. След като имате и това, почва безкрайно пускане на молби с мотивационни писма и се надявате някой да го прочете и да ви пусне на интервю, за което отново трябва да измислите един куп малоумни глупости които умеете. Задължително е и при почти всички интервюта да се официално облечен. Дискриминацията е огромна и ще трябва да се прежалите малко и да продължавате да опитвате. Добър вариант е работата в университета, защото е малко по-добре платена, наблизо и там ще получите по-голямо уважение. Все пак няма много работни места и ще трябва да се постараете добре и да имате късмет. Минималното заплащане в Англия е около 5.05 паунда на час за тези под 21 и 5.90 паунда на час за тези над 21. В университета може да си намерите работа за към 7. Пригответе се да работите студентска работа на минимална заплата. Барове, чистене, кетъринг и пр. Неочаквайте работа в офис. Като студент няма да ви се начисляват такси върху парите. Ще ви трябват поне два семестъра да си намерите работа след като пристигнете, освен ако не сте големи късметлий.


Следва продължение по другите въпроси...

понеделник, 2 май 2011 г.

Няколко интересни факта

Ръгби отборът на Лестър - "Лестърските тигри" е най-добрият във Великобритания и втори в Европа. - снимка

Сградата на моя факултет - инженерният е в топ 10 на най-вдъхновяващите архитектурни обекти на Великобритания, наред със Стоунхендж; В топ 5 на британските академични сгради и една от най-забележителни на 20 век, а за мен си е все така грозна камара от алуминии, тухли и сивобоядисани стъкла, но кой ти разбира. - снимка

В Лестър е най-голямото отбелязване (извън Индия) на индийския празник на светлината - Дивали. Отбелязва се в края на октомври или началото на ноември, с много фойерверки, светлини и гощавки. - снимка

Най-тежкият човек в Англия (дотогава раждан), Даниел Ламберт, е родом от Лестър. Живявл в края на 18 век и тежащ 318 кг. Особено популярен в своя град, днес има експозиция, посветена на него, в един от градските музеи. - снимка

Лестър е дом на Националния космически музей. - снимка

(следва още)

събота, 30 април 2011 г.

Лестър / Leicester

NB! Leicester = [lestə(r)] или Лестър.

Лестър е средно голям град с население от около 300 000 души, нареждащи го на 25-то място в Англия. Намира се в графство Лестършир и е на около 140 километра северно от Лондон. Лестър е градът с най-голямо процентно чуждо население във Великобритания, около 35%. Повечето от тези 35% са индийци, но също така има пакистанци, китайци и чернокожи. Ще отнеме време докaто се приобщите към това многообразие, но след като преминат предразсъдъците, ще опознаете много различни култури. Освен с чуждото си население градът е популярен и със своята древна история и по-конкретно с останалите руини от Римско време (които по нищо не могат да се сравняват с тези в България). Лестър е умерено грозен град, без много архитектура и градско творчество. Обикновено сив и мрачен, но след началото на пролетта - зелен и топъл. Има много паркове (поляни) и определено добра атмосфера за спорт през последния учебен срок и лятото. Има много нощен живот и по-малко културен. Изпълнен е с множество барове, кръчми и клубове и всекидневие от пияни хора, обикалящи улиците до късно. Трафикът от коли е огромен, а колелета и пешеходци са рядка гледка. Повечето квартали са тихи и спокойни, но кражбите са често явление, както почти навсякъде в Англия, затова трябва да сте внимателни. В града има два университета - Лестърски и Демонфорт. Лестърският е с около 60 годишна история и заема много добро място в повечето класации. Демонфорт е нов университет насочен предимно в художествените специалности, но като нов изостава в класациите. Двата университета са в миролюбива вражда.

В следващите публикации ще пиша повече относно самия университет, студентския живот, образованието в Англия и моето мнение за всичко.

Снимка